ХРИСТО ЙОНЧЕВ – КРИСКАРЕЦ
Христо Йончев – Крискарец е роден на 4 март 1879 година в Самоков, в махалата Крискар (край Искъра), откъдето идва и псевдонимът му. Той не обичал да напуща родното си място, на чиято природа и просвета посвещава живота си. 
Христо Йончев – Крискарец
Няколко години учителствува, с цел да може през 1904 година да се запише в Рисувалното учебно заведение, което приключва чак през 1912 година при професорите Ив. Мърквичка и Ив. Ангелов. За малко посещава Мюнхен (кани го различен огромен занаятчия – първият български сценограф самоковецът Александър Миленков), където европейските мостри оказват огромно въздействие върху младия художник. Следващите години са белязани с креативна интензивност, материализирала се в пет независими изложения.
Рила го пленява вечно. Тая планина няма по-верен пейзажист от Крискарец. Той е художникът с единственият воден монумент – Йончевото езеро. Запален екскурзиант, той живее по цяло лято със фамилията си из Рила. В неговите картини тя е цялостна със светлина. Бурните и мрачни положения са надалеч от креативното му светоусещане.
Пейзажите му – акварел и масло – са тематично и жанрово лимитирани, само че те надвишават рамките на “видяното ”. Той обича да рисува на няколко места в Рила, само че предава положенията и като никой различен. Картините са като живота му – същински, изпълнени с обич и поклонение пред великата тайнственост на природата. На него най му приляга определението “художник и артист на Рила ”.
Майстор на дребната форма, той съумява да съобщи цялото благосъстояние от багри и светлина на рилския пейзаж. Този непретенциозен
провинциален художник съумява да притегли вниманието на такива сурови критици като Андрей Протич, Чавдар Мутафов, Сирак Скитник, които на времето са формирали художествения усет. Техните рецензии са оповестени в най-авторитетни и с тежест издания.
И за това може би когато след 40 години спиране в София се провежда галерия през 1971 година, тя се трансформира в събитие,
защото “непознатият ” Крискарец се оказва необикновено съвременен художник. Сега в Художествената изложба в Самоков може да се види огромната ретроспективна галерия, отдадена на неговата 120 годишнина. Тук е целият Крискарец и той още веднъж е неочакван.
Творческото завещание на художника, грижливо защитавана от неговите деца – графикът Зафир Йончев и неговата сестра Мария Йончева, наследила възрожденския дух на своите предшественици, е мост от огромните обичаи на Самоков към модерния свършек на тоя век.
Другото огромно дело на Крискарец е работата му по събиране и опазване на “старините ”. Този малък привидно човек поставя
колосални старания за връщане възрожденската популярност на Самоков. Удивителна е волята му в отстояване на разбирането си за
изграждането на музей в Самоков. От 1936 година, когато му е предоставено да стане организатор, той прави голяма събирателска активност, пробужда родолюбивите усеща на съгражданите си, предизвика тяхното дарителство. Етнографската галерия в Читалището през 1938 година, подредена от Христо Вакарелски, се трансформира в културен феномен. Събраните огромен брой икони, щампи, картини, шевици, занаятчийски предмети, са едни от най-ценните експонати на днешния музей. Всичко това Христо Йончев грижливо документира, всяко едно подаяние става обществено известно посредством пресата.
От тук на сетне напъните са ориентирани към създаване на музейна постройка. Той безусловно засипва вестниците, общинската администрация, министерства с писма, тъжби, настоявания и дори закани. И чудото става – за пръв път в България на 6 юни 1940 година е положен главния камък на сегашната музейна постройка – случай без казус в тогавашната процедура. Крискарец безусловно залива освен локалната, само че и столична преса (пише в най-авторитетните вестници – “Зора ”, “Слово ”, “Днес ”) със публикации за самоковските будители, зографи; негова е заслугата за откриването и оценката на искровската шевица, както и за дърворезбените тавани в самоковските къщи.
Голямата му фантазия да бъде издигнат монумент на Отец Паисий и до ден сегашен остава неосъществена, въпреки че основава Фонд и събира приходи от цяла България.
Напразно се взираме да открием аналог на този човек. Хора като Христо Йончев постоянно са били странни изключения. Все отново
Крискарец има щастливата орис да види приключено делото на своя живот. През 1949 година на грандиозно празненство в Самоков по случай неговата 70 годишнина е открит публично и музеят с над 3 000 експоната.
Днес на входа на Историческия музей в Самоков е положена дребна каменна плоча “Христо Йончев – Крискарец 1879 – 1950 ”.
Признателност към художника на Рила, вечно останал обвързван със своя роден град, а от там и с българската национална орис.
Виж всички публикации от sofiapress.com-->
Христо Йончев – Крискарец
Няколко години учителствува, с цел да може през 1904 година да се запише в Рисувалното учебно заведение, което приключва чак през 1912 година при професорите Ив. Мърквичка и Ив. Ангелов. За малко посещава Мюнхен (кани го различен огромен занаятчия – първият български сценограф самоковецът Александър Миленков), където европейските мостри оказват огромно въздействие върху младия художник. Следващите години са белязани с креативна интензивност, материализирала се в пет независими изложения.
Рила го пленява вечно. Тая планина няма по-верен пейзажист от Крискарец. Той е художникът с единственият воден монумент – Йончевото езеро. Запален екскурзиант, той живее по цяло лято със фамилията си из Рила. В неговите картини тя е цялостна със светлина. Бурните и мрачни положения са надалеч от креативното му светоусещане.
Пейзажите му – акварел и масло – са тематично и жанрово лимитирани, само че те надвишават рамките на “видяното ”. Той обича да рисува на няколко места в Рила, само че предава положенията и като никой различен. Картините са като живота му – същински, изпълнени с обич и поклонение пред великата тайнственост на природата. На него най му приляга определението “художник и артист на Рила ”.
Майстор на дребната форма, той съумява да съобщи цялото благосъстояние от багри и светлина на рилския пейзаж. Този непретенциозен
провинциален художник съумява да притегли вниманието на такива сурови критици като Андрей Протич, Чавдар Мутафов, Сирак Скитник, които на времето са формирали художествения усет. Техните рецензии са оповестени в най-авторитетни и с тежест издания.
И за това може би когато след 40 години спиране в София се провежда галерия през 1971 година, тя се трансформира в събитие,
защото “непознатият ” Крискарец се оказва необикновено съвременен художник. Сега в Художествената изложба в Самоков може да се види огромната ретроспективна галерия, отдадена на неговата 120 годишнина. Тук е целият Крискарец и той още веднъж е неочакван.
Творческото завещание на художника, грижливо защитавана от неговите деца – графикът Зафир Йончев и неговата сестра Мария Йончева, наследила възрожденския дух на своите предшественици, е мост от огромните обичаи на Самоков към модерния свършек на тоя век.
Другото огромно дело на Крискарец е работата му по събиране и опазване на “старините ”. Този малък привидно човек поставя
колосални старания за връщане възрожденската популярност на Самоков. Удивителна е волята му в отстояване на разбирането си за
изграждането на музей в Самоков. От 1936 година, когато му е предоставено да стане организатор, той прави голяма събирателска активност, пробужда родолюбивите усеща на съгражданите си, предизвика тяхното дарителство. Етнографската галерия в Читалището през 1938 година, подредена от Христо Вакарелски, се трансформира в културен феномен. Събраните огромен брой икони, щампи, картини, шевици, занаятчийски предмети, са едни от най-ценните експонати на днешния музей. Всичко това Христо Йончев грижливо документира, всяко едно подаяние става обществено известно посредством пресата.
От тук на сетне напъните са ориентирани към създаване на музейна постройка. Той безусловно засипва вестниците, общинската администрация, министерства с писма, тъжби, настоявания и дори закани. И чудото става – за пръв път в България на 6 юни 1940 година е положен главния камък на сегашната музейна постройка – случай без казус в тогавашната процедура. Крискарец безусловно залива освен локалната, само че и столична преса (пише в най-авторитетните вестници – “Зора ”, “Слово ”, “Днес ”) със публикации за самоковските будители, зографи; негова е заслугата за откриването и оценката на искровската шевица, както и за дърворезбените тавани в самоковските къщи.
Голямата му фантазия да бъде издигнат монумент на Отец Паисий и до ден сегашен остава неосъществена, въпреки че основава Фонд и събира приходи от цяла България.
Напразно се взираме да открием аналог на този човек. Хора като Христо Йончев постоянно са били странни изключения. Все отново
Крискарец има щастливата орис да види приключено делото на своя живот. През 1949 година на грандиозно празненство в Самоков по случай неговата 70 годишнина е открит публично и музеят с над 3 000 експоната.
Днес на входа на Историческия музей в Самоков е положена дребна каменна плоча “Христо Йончев – Крискарец 1879 – 1950 ”.
Признателност към художника на Рила, вечно останал обвързван със своя роден град, а от там и с българската национална орис.
Виж всички публикации от sofiapress.com-->
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ